9.12.2023 г., 18:20  

Душата на световното сираче

717 4 5

ДУШАТА НА СВЕТОВНОТО СИРАЧЕ

 

… понякога – когато съм самин, задавам си най-сложнте въпроси –

защо не делна хляба си един с човечеца пред храма, който проси?

Защо на вехтошарина не дам последната си риза в гардероба?

Как да си купя свещ във някой храм със сетния си пукнат лев във джоба?

Защо цял ден ме лъжат в новини, които с мене нямат нищо общо?

 

Защо ми обещават райски дни – едно човече в робската ни общност?

Защо, когато будя се в зори, на слънчицето да не се зарадвам?

И мисълта за гнусните пари виси над мен по цял ден като брадва?

Как тъжния старик да утеша – над пенсийката своя щом заплаче?

Трептулка в мен една добра душа. Душата на световното сираче.


8 декемврий 2023 г.

гр. Варна, 12, 30 ч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...