9.12.2023 г., 18:20  

Душата на световното сираче

715 4 5

ДУШАТА НА СВЕТОВНОТО СИРАЧЕ

 

… понякога – когато съм самин, задавам си най-сложнте въпроси –

защо не делна хляба си един с човечеца пред храма, който проси?

Защо на вехтошарина не дам последната си риза в гардероба?

Как да си купя свещ във някой храм със сетния си пукнат лев във джоба?

Защо цял ден ме лъжат в новини, които с мене нямат нищо общо?

 

Защо ми обещават райски дни – едно човече в робската ни общност?

Защо, когато будя се в зори, на слънчицето да не се зарадвам?

И мисълта за гнусните пари виси над мен по цял ден като брадва?

Как тъжния старик да утеша – над пенсийката своя щом заплаче?

Трептулка в мен една добра душа. Душата на световното сираче.


8 декемврий 2023 г.

гр. Варна, 12, 30 ч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....