Dec 9, 2023, 6:20 PM  

Душата на световното сираче

  Poetry
714 4 5

ДУШАТА НА СВЕТОВНОТО СИРАЧЕ

 

… понякога – когато съм самин, задавам си най-сложнте въпроси –

защо не делна хляба си един с човечеца пред храма, който проси?

Защо на вехтошарина не дам последната си риза в гардероба?

Как да си купя свещ във някой храм със сетния си пукнат лев във джоба?

Защо цял ден ме лъжат в новини, които с мене нямат нищо общо?

 

Защо ми обещават райски дни – едно човече в робската ни общност?

Защо, когато будя се в зори, на слънчицето да не се зарадвам?

И мисълта за гнусните пари виси над мен по цял ден като брадва?

Как тъжния старик да утеша – над пенсийката своя щом заплаче?

Трептулка в мен една добра душа. Душата на световното сираче.


8 декемврий 2023 г.

гр. Варна, 12, 30 ч.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....