В този сън ще пътувам сама...
Ти ще чакаш на друга възглавница.
Не протягай към мене ръка -
в този сън не съм бряг за удавници...
В този сън ще съм рошава скитница
без предпазен колан за кошмарите,
без ваксина за късните рискове,
без багаж за последната гара...
Ще пътувам на стоп със стотиците
куп причини да имам посока.
Куп причини да бъда различна
и пред теб, и пред мен, и пред Бога...
Не размахвай обета за вярност -
книжна версия в сън няма място...
Два живота насън са достатъчни
самотата да спре да ме стряска...
© Дочка Василева Всички права запазени