Aug 24, 2010, 7:39 AM

Два живота насън са достатъчни

  Poetry » Love
1.4K 2 41

В този сън ще пътувам сама...

Ти ще чакаш на друга възглавница.

Не протягай към мене ръка -

в този сън не съм бряг за удавници...

 

В този сън ще съм рошава скитница

без предпазен колан за кошмарите,

без ваксина за късните рискове,

без багаж за последната гара...

 

Ще пътувам на стоп със стотиците

куп причини да имам посока.

Куп причини да бъда различна

и пред теб, и пред мен, и пред Бога...

 

Не размахвай обета за вярност -

книжна версия в сън няма място...

Два живота насън са достатъчни

самотата да спре да ме стряска...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дочка Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...