18.07.2007 г., 23:53

Двама

843 1 7
 


Много е трудно тепърва да се свиква,

с нрави и бит на друг да се привиква.

Различно живота живял си е всеки,

сам си е крачил по свойте пътеки.

Ще бъде трудно,  докато пасне,

но нали идеята е взаимно щастие?

Двамата трябва да правят отстъпки,

да се откажат от стари постъпки.

Кой ставал рано, кой пък по-късно.

Къде е оставял бельото си мръсно?

Много въпроси ще бъдат решени

между пералня, корито, легени.

Ще бъде трудно през първите дни,

но после проблемът ще се реши.

Животът си тръгва пак в коловоза,

след кратък акт на метаморфоза.

След вечеря той  вестника чете,

а тя гоблена  шие или пък плете.

Важно е, че има с кого да поговорят,

тема да обсъдят, за друга да поспорят.

Омръзва да се пие мълчана вода,

хора се събират заради това

да има със кого да си продумат дума.

Самотата е по-коварна даже и от чума.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • благодаря за коментара Вили!
  • трудно е Нели,но иманно това напасване,преди нещата да потръгнат в коловоз,ни дава да разберем дали изобщо нещата може да потръгнат,или ще излезнат извън коловоза - именно и тази част е най интересна и предизвикателна,нали? Поздрави и усмивки от мен!
  • благодаря момичета!И на вас поздрави и пожелания!
  • Дано, героинята си ти.Радвам се за теб и те поздравявам !
  • Колко си права,Нел!Хареса ми

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...