7.08.2010 г., 16:33 ч.

Двама с дъжда 

  Поезия » Любовна
1011 0 28

Д В А М А  С  Д Ъ Ж Д А

 

 

Иде  дъждът  от далече -

късен и май непотребен.

Мисля си: а  какво пречи

да е изпратен от тебе?

 

Викам от радост: Ти си!,

но той допълва: ... до нея.

Искам да кресна: Върви  си!

а той отгатва: Не смееш...

 

Прави се на интересен,

няма ли милост за мен?

„О, не! Аз просто съм честен,

а той - и с тебе - не бе!”

 

Ситни дъждът във стъклото

стъпчици - като дете.

Каза ми всичко и кротна.

Да му се сърдя ли? Не.

 

06.08.2010  22:30

 

 

© Цонка Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??