Двама с дъжда
Д В А М А С Д Ъ Ж Д А
Иде дъждът от далече -
късен и май непотребен.
Мисля си: а какво пречи
да е изпратен от тебе?
Викам от радост: Ти си!,
но той допълва: ... до нея.
Искам да кресна: Върви си!
а той отгатва: Не смееш...
Прави се на интересен,
няма ли милост за мен?
„О, не! Аз просто съм честен,
а той - и с тебе - не бе!”
Ситни дъждът във стъклото
стъпчици - като дете.
Каза ми всичко и кротна.
Да му се сърдя ли? Не.
06.08.2010 22:30
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цонка Петрова Всички права запазени
