Двамата с теб
На земята с тебе двамата,
създавахме денят
и всяка негова минута.
Сами си го сглобявахме
с радостен вик
и усмивка в скута залутана.
Ние си изградихме Рая,
със сърце лумнало от обич,
със загрубели, напукани ръце,
на трон издигнахме
семейното си ложе.
Ние вярвахме в човешкия
си ден, в Рая от нас отсъден,
в любовта между тебе и мен,
сбъднала се, осъществена
и от смъртта предадена!
Ала в тази августовска утрин
с дъх на рози и жасмин,
в пламналите мои сетива,
остра болка, стара сила
в мен събуди...
Загледана в безкрайната синева,
образът ти ясно различавам,
махам ти нежно със ръка,
теб обичам и те обожавам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
