Aug 12, 2021, 8:23 AM

Двамата с теб

  Poetry » Other
1.3K 2 6

На земята с тебе двамата,

създавахме денят

и всяка негова минута.

Сами си го сглобявахме

с радостен вик

и усмивка в скута залутана.

 

Ние си изградихме Рая,

със сърце лумнало от обич,

със загрубели, напукани ръце,

на трон издигнахме

семейното си ложе.

 

Ние вярвахме в човешкия

си ден, в Рая от нас отсъден,

в любовта между тебе и мен,

сбъднала се, осъществена

и от смъртта предадена!

 

Ала в тази августовска  утрин

с дъх на рози и жасмин,

в пламналите мои сетива,

остра болка, стара сила

в мен събуди...

 

Загледана в безкрайната синева,

образът ти ясно различавам,

махам ти нежно със ръка,

теб обичам и те обожавам!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миночка Митева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...