8.09.2005 г., 12:11 ч.

Две пържени яйца 

  Поезия
1319 0 18

(от гладния период)

 

Яйченца на очи

Тигана пак цвърчи

С яйченца на очи!

Две пържени яйца

 за моята душа!

Сега!

Сред глад и във неволи

Стомахът ми се моли...

Яйца!

И на очи...

А келнерката пък мълчи...

Уви!

А тя жена...

И боже, то каква!

Бюст, бедра...

Чак секва ми дъха...

А тя във кръчмата – сама!

Едва се мъкне и трополи,

А мен червата ми се молят!

И глад!

А пък там във кухнята отзад..

Готвачът се сусоли

и яйцата ще пресоли...

И той с едни очи..

Ала сърце – мълчи!

Уплашен, стървен и в неволя

Какво да сторя – ще се моля!

И гледам нейните ръце...

Но замлъкни сърце!

То София голям е град,

 и срам е да умра от глад!

В таз кръчма и в неволя

Припадам веке – ще се моля

Яйца!

Че то парите ми едва

за две изпържени яйца!

Душа!

Вече крепи се едва...

И ето идват в булото от пара

И в несвяст си аз повтарям..

Яйца!

Две пържени яйца!

И на очи

А чалгата звучи..

Келнерката с яд ги трясна!

Добре, че питката е прясна!

Взе окъсаното леФче

Де ти кефче...

Папам топлите яйца...

Душа!

Добре, че ги измолих

Че тъй бях тръпен и в неволя...

И ето дъното светна

И по-чудесен е света...

Сега!

© ШЕМЕТ Тарантупски Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??