Две пържени яйца
(от гладния период)
Яйченца на очи
Тигана пак цвърчи
С яйченца на очи!
Две пържени яйца
за моята душа!
Сега!
Сред глад и във неволи
Стомахът ми се моли...
Яйца!
И на очи...
А келнерката пък мълчи...
Уви!
А тя жена...
И боже, то каква!
Бюст, бедра...
Чак секва ми дъха...
А тя във кръчмата – сама!
Едва се мъкне и трополи,
А мен червата ми се молят!
И глад!
А пък там във кухнята отзад..
Готвачът се сусоли
и яйцата ще пресоли...
И той с едни очи..
Ала сърце – мълчи!
Уплашен, стървен и в неволя
Какво да сторя – ще се моля!
И гледам нейните ръце...
Но замлъкни сърце!
То София голям е град,
и срам е да умра от глад!
В таз кръчма и в неволя
Припадам веке – ще се моля
Яйца!
Че то парите ми едва
за две изпържени яйца!
Душа!
Вече крепи се едва...
И ето идват в булото от пара
И в несвяст си аз повтарям..
Яйца!
Две пържени яйца!
И на очи
А чалгата звучи..
Келнерката с яд ги трясна!
Добре, че питката е прясна!
Взе окъсаното леФче
Де ти кефче...
Папам топлите яйца...
Душа!
Добре, че ги измолих
Че тъй бях тръпен и в неволя...
И ето дъното светна
И по-чудесен е света...
Сега!
© ШЕМЕТ Тарантупски All rights reserved.
