Две звезди...
Две звезди...
Човекът,
който
беше влюбен
в звездите!...
Изпиваше
с поглед
покровът
небесен...
Нарисува си
две!
Не на
ръцете...
Че с подлеци
се ръкуваше
често
в Живота
нелесен...
И
на лицето си
даже
не посмя
да ги сложи...
Всекидневно
го плюеше
Злобата...
На гърдите -
и там не
посегна...
Там беше
Домът!
На променливи
чувства
утробата...
Издълба ги
без жал!...
Върху
коленете си!...
Издълба ги
със
джобната
ножка...
Защото
пред никого
не падна!...
В моменти
на слабост...
Не хленчеше
милост
и прошка...
Изправен,
бе малко
по-близо
до своята обич -
звездиците!
И късаше
залци
от сухата
дажба...
За да стигне
до тях...
С крилатия
устрем
на
птиците!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени
