Sep 5, 2010, 6:17 PM

Две звезди...

2.3K 0 34

 

 Две звезди...

 

 

 Човекът,

който

беше влюбен

в звездите!...

Изпиваше

с поглед

покровът

небесен...

 

Нарисува си

две!

 

Не на

ръцете...

Че с подлеци

се ръкуваше

често

в Живота

нелесен...

 

И

на лицето си

даже

не посмя

да ги сложи...

Всекидневно

го плюеше

Злобата...

 

На гърдите -

и там не

посегна...

Там беше

Домът!

На променливи

чувства

утробата...

 

 

Издълба ги

без жал!...

Върху

коленете си!...

Издълба ги

със

джобната

ножка...

 

Защото

пред никого

не падна!...

В моменти

на слабост...

Не хленчеше

милост

и прошка...

 

 Изправен,

бе малко

по-близо

до своята обич -

звездиците!

 

И късаше

залци

от сухата

дажба...

 

За да стигне

до тях...

 

С крилатия

устрем

на

птиците!...

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© АГОП КАСПАРЯН All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...