Двуглас по музика на Дон Кихот

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) 20 януари 2019 г., 19:47 ч.

Поезия » Гражданска

202 8 17

Разбра ли вече - мълнията пари,

ако я гушнеш кротко под юргана.

И виждат в звездобройците кравари,

не с жезъл, а със гега на мегдана.

А щом си друг, за тях е грях безбожен.

Нагазил си в лехата им. Със лука.

Мълчиш ли като агнето под ножа,

защо ти е след твойта смърт поука?

Не си роден пред равни да трепериш

и сянката ти да заеква в мрака.

Безсилен ли си, трябва да намериш

на равносилието свое знака.

И победил смирението сиво,

ти в рицар на честта да се превърнеш.

Единствено тогава сме щастливи

и чувстваме, че Бог ни е прегърнал.

Свързани произведения:

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) 2019-02-02T22:37:46+0200 Оооо, къде чак в небесата ме изстреля, Ванюшка! Прегръщам те, миличка! Но дори не знам дали съм в състояние да отлепя от пистата самолета...
ВаняИ (Ваня Иванова) 2019-02-02T20:16:03+0200 Такива стихове аз наричам висш пилотаж! Браво, Миме!
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) 2019-01-22T12:32:53+0200 Доче, Таня, стоплихте сърцето ми! Благодаря, момичета!
xubavka (Таня Чардакова) 2019-01-22T11:01:19+0200 Силно е, много ми хареса!
Довереница (Дочка Василева) 2019-01-21T23:26:04+0200 Когато рицарят е себе си надвил
и тъмното в душата му светлее.
с магията на думите добри
в нас добротата вечно ще живее...

Аплодисменти и от мен!
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) 2019-01-21T14:24:18+0200 Благодаря ти!
генек (Георги Коновски) 2019-01-21T13:00:05+0200 Хубаво е...
Но не бързам за прегръдката на Бог...
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) 2019-01-21T11:36:29+0200 Добре сте ми дошли на страничката, момичета! Живи здрави да сте!
Жулли (Юлия Димитрова) 2019-01-21T10:21:20+0200 Вярно е! Хареса ми!
RainaVakova (Райна) 2019-01-21T08:57:19+0200 "Мълчиш ли като агнето под ножа,
защо ти е след твойта смърт поука?"
Рицар на честта е обоснована красота! Хубави дни да имаш, Мари!
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) 2019-01-21T08:02:38+0200 Радвам се, че има кой да слуша съвременните донхитотовци, в опита им да не са фалшиви изпълнители на песента на живота! Дори и това да е през нощта! Хубава седмица ви желая, Стойчо и Ина!
ИнаКалина (Красимира Чакърова) 2019-01-21T01:16:31+0200 "Не си роден пред равни да трепериш
и сянката ти да заеква в мрака.
Безсилен ли си, трябва да намериш
на равносилието свое знака."
Благодаря Мария!!
Ranrozar (Стойчо Станев) 2019-01-20T23:24:23+0200 Хубаво е!
Поздравления, Мария!
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) 2019-01-20T20:59:59+0200 Благодаря, че се включи в акапелното изпълнение! Зарадва ме!
LiaNik (И.К.) 2019-01-20T20:51:34+0200 Ах, когато Бог прегръща,
той нежно наранената душа разгръща,
красиво гали и разчиства,
изостаналите остриета
от кинжалите...И какавидата,
гъсеницата ,пеперудата - различни са,
но от еднаквостта си - неразделни.
Копринена единствено остава,
човечността намотана на хурка...
Благодаря, Мария!
Двуглас или три глас, важното е от сърце да е!
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) 2019-01-20T20:15:34+0200 Очарова ме, Наде! Прекрасен стихотворен коментар си ми пратила, много ти благодаря, мила!
Patrizzia (Надежда Ангелова) 2019-01-20T19:55:33+0200 И в стиховете ти душа - камбана,
отеква, чак до Бога, до небето,
човешка злоба. Завист и възбрана,
гори до кост, кометата в сърцето...