Двуглас по музика на Дон Кихот
Разбра ли вече - мълнията пари,
ако я гушнеш кротко под юргана.
И виждат в звездобройците кравари,
не с жезъл, а със гега на мегдана.
А щом си друг, за тях е грях безбожен.
Нагазил си в лехата им. Със лука.
Мълчиш ли като агнето под ножа,
защо ти е след твойта смърт поука?
Не си роден пред равни да трепериш
и сянката ти да заеква в мрака.
Безсилен ли си, трябва да намериш
на равносилието свое знака.
И победил смирението сиво,
ти в рицар на честта да се превърнеш.
Единствено тогава сме щастливи
и чувстваме, че Бог ни е прегърнал.
© Мария Панайотова All rights reserved.
