Двуобразно... по Ханс
-
Не съм кралица, нито ти си Кай.
Уви — не вярвам в притчата за Герда.
И нощем, срещу митове за рай,
прозорецът ми плътно е заперден.
И днес се чудя: Как се случи, как
пречупи ти небето ми крилато?
За твоя буреносен странен сняг
не бе готово кроткото ми лято.
Пребродих всяка видима следа —
до шипков клон, до грайфер и копито.
Не смогнах да настигна твойто "Да".
Но вече не преследвам. И не питам.
С два образа във теб, как бих могла
на всяка рана кръпка да пришивам!
Потърся се в единия — мъгла.
Оглеждам се във другия — не жива.
Разнищих всеки жест и дума, стих...
И счупих огледалото. Горкото!
В най-малките отломъци те скрих,
а после с тях ти влезе във окото ми.
-
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислава Всички права запазени
