16.09.2016 г., 15:16

Дъжд

618 1 5

 

Когато в плен си на дъжда
и отброяваш всяка тъжна капка,
щом вперил си очи в нощта
и търсиш образа ми в мрака.

 

Спомни си за една жена,
която силно си обичал,
за първите лъчи на утринта
и шепота на тихото ‘‘Обичам‘‘.

 

Спомни си пролетната синева
и всяка галеща усмивка,
за любовта докоснала плътта
и парещи от радост чувства.

 

Спомни си ... още ме боли,
а вън вали ... вали ... вали...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Г Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...