Когато в плен си на дъжда
и отброяваш всяка тъжна капка,
щом вперил си очи в нощта
и търсиш образа ми в мрака.
Спомни си за една жена,
която силно си обичал,
за първите лъчи на утринта
и шепота на тихото ‘‘Обичам‘‘.
Спомни си пролетната синева
и всяка галеща усмивка,
за любовта докоснала плътта
и парещи от радост чувства.
Спомни си ... още ме боли,
а вън вали ... вали ... вали...
© Дочка Г All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
