Дъжд с примес от сълзи
Дъжд с примес от сълзи отмива
годините от моята коса.
С цвят пясъчен - като на свила,
сега клони с нюанс към... белота.
Премрежен, през ресници днес наднича
объркан лъч от светли времена.
И явно е - тъгата го привлича-
облива всички закърнели сетива.
В зеници пъстрооки той се взира
и търси днес следи от младостта,
която някога и аз асоциирах
със нежност, с обич, с красота...
Но...
утрото така и в мен не съмна,
а болката докрая ме разби,
че дъщеря ти много ме обикна,
а тъй ти мене не успя - уви!
* * *
За всеки ден, когато мен ме няма,
а раната не спира да кърви,
ще моля Бог да ми даде години-
да знам, че помниш моите очи.
Макар тъмата в теб, за съжаление,
след загубата тежка и скръбта,
опитах с устните си и с търпение,
с сърце любящо... аз да съживя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Кръстева Всички права запазени
