Дъждът ме гали с уморени пръсти
Дъждът ме гали с уморени пръсти,
не му омръзна, отдавна все вали,
прогизнаха във мене всички мисли
и чувствата превръщат се в сълзи.
Като листо на плачеща върба,
душата ми след всеки гръм се свива
и се взира в млечнобялата мъгла
светкавицата щом покаже сила.
А небето горе свъсено се влачи,
като с дарак разчесва голите бърда,
саждиво тъмните комини плачат
и с тътен падат в буйната река.
Отеснели бреговете се разпадат
на тежкотинести жълти петънца
и се лепват по клоните опадали,
под които вчера играли са деца.
Дъждът ме гали с уморени пръсти,
все някога ще му омръзне и ще спре,
но дали мечтите ще възкръснат
сред наноси от черни страхове!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
