Дъждът ме гали с уморени пръсти,
не му омръзна, отдавна все вали,
прогизнаха във мене всички мисли
и чувствата превръщат се в сълзи.
Като листо на плачеща върба,
душата ми след всеки гръм се свива
и се взира в млечнобялата мъгла
светкавицата щом покаже сила.
А небето горе свъсено се влачи,
като с дарак разчесва голите бърда,
саждиво тъмните комини плачат
и с тътен падат в буйната река. ...