14.12.2023 г., 9:26 ч.

Дъждът през декември 

  Поезия » Философска
190 3 3

Дъждът през декември, каква аномалия.
Сезон – уж на снежни фъртуни покорен.
Той розата стъпква в калта, а не гали я,
оголва на времето кривия корен.

 

Дъждът през декември – сълзи по несбъднато,
снегът си остава там, в детския спомен.
Ридаят ли мъртвите днес от отвъдното?
Оплакват рода си – фалшив и нескромен.

 

Дъждът през декември – тъгата е Божия,
синът нероден е от храма прогонен.
Душата човешка това не тревожи я,
гладът само стряска я, зъл и изконен...

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??