*Дълбоко вдишване*
Спокойствието диша тихо
и от дъха му вдишвам аз...
Притегля ме във въздуха си.
После в него ме гори.
От разума се стичат капки,
пречистената еуфория струи
по капилярите му - водопади,
рисува празнични дъги.
Вдишването е велико!
Зарива мътното, петнистото и бди.
Разпръсква и навива на кълбета
очакване на второ вдишване „Спаси".
Спокойствието диша тихо.
От дъха му вдишах аз
и успях да се разсмея.
Колко глупава била съм:
едва дълбоко вдишваща, разбрах...
26.11.08
Сливен
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мир Всички права запазени
