Nov 26, 2008, 12:43 PM

*Дълбоко вдишване* 

  Poetry » Other
787 0 6
 

Спокойствието диша тихо

и от дъха му вдишвам аз...

Притегля ме във въздуха си.

После в него ме гори.

От разума се стичат капки,

пречистената еуфория струи

по капилярите му - водопади,

рисува празнични дъги.

Вдишването е велико!

Зарива мътното, петнистото и бди.

Разпръсква и навива на кълбета

очакване на второ вдишване „Спаси".

Спокойствието диша тихо.

От дъха му вдишах аз

и успях да се разсмея.

Колко глупава била съм:

едва дълбоко вдишваща, разбрах...

26.11.08

Сливен

© Мир All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Страхотно е! И аз не съм те чела отдавна.... пропускчеее
  • Само да знаеш, че бях тук
  • благодаря на всички за коментарите и поздравите!
    ето, че все пак ме четете
  • Духовно емоционален стих - замислящ какво се крие в дълбините на човешката душа!Поздрави!
  • ами... има нещо вярно в коментара на Тома. стихът наистина не отстъпва на много други !
    ---
    пречистената еуфория струи

    по капилярите му - водопади
    хареса ми
  • Медитираш, а? Бе все се чудя, ти коя ли зодия си с тия духовни напъни?

    П.П. Наистина не мога да обясня, как така този стих, който по нищо не
    отстъпва на много други, седи така неоценяван... Да не си изградила кофти имидж нещо, да те срещна с ПР-а на някой сайтов фаворит, ако требе?

    Поздрав, стихът наистина не е лош.
Random works
: ??:??