Дълбоко вдишване

Poetry » Other

1.1K 0 6

Спокойствието диша тихо

и от дъха му вдишвам аз...

Притегля ме във въздуха си.

После в него ме гори.

От разума се стичат капки,

пречистената еуфория струи

по капилярите му - водопади,

рисува празнични дъги.

Вдишването е велико!

Зарива мътното, петнистото и бди.

Разпръсква и навива на кълбета

очакване на второ вдишване „Спаси".

Спокойствието диша тихо.

От дъха му вдишах аз

и успях да се разсмея.

Колко глупава била съм:

едва дълбоко вдишваща, разбрах...

26.11.08

Сливен

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

venus (Вечерница или Зорница)

Страхотно е! И аз не съм те чела отдавна.... пропускчеее

2009-06-05T22:16:00+03:00
NewClearFear (Георги Димов)

Само да знаеш, че бях тук

2009-04-29T10:23:57+03:00
vezna (Мир)

благодаря на всички за коментарите и поздравите!
ето, че все пак ме четете

2008-11-27T13:02:07+02:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

Духовно емоционален стих - замислящ какво се крие в дълбините на човешката душа!Поздрави!

2008-11-27T10:16:57+02:00
magnum (Венцислав Янакиев)

ами... има нещо вярно в коментара на Тома. стихът наистина не отстъпва на много други !
---
пречистената еуфория струи

по капилярите му - водопади
хареса ми

2008-11-26T18:33:38+02:00