Дълг
Жасминът в своя сън сега цъфти,
долавят само луди аромата
и с болка в ляво сладка и позната,
сред тези луди си щастлив и ти.
И още миг и с нас ще се прости
пак лятото и есен ще размята
полите пъстри топла и богата,
и птиче ято пак ще полети.
А любовта на август е лъжа.
Пред утрин дълго вятърът кръжа,
а после легна тъжен и без сила.
Дори да искам да го задържа,
тя – есента е щедра и е мила,
отдавна сто целувки ѝ дължа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
