20.03.2019 г., 18:01 ч.
Дълго пътуване с влак
Да те стопи умората на сън,
да се напълниш хора и бълхи,
да сториш и ума си и гласа
тихи.
И дългото да ти се вижда кратко,
а краткото пък прекалено дълго,
и пътищата да посрещаш както
бръчки на челóто – тихомълком.
Където спреш и там ти е родината,
каквото видиш всичкото си ти.
Речеш да пиеш, месецът ти кима,
речеш да пееш – и те завърти...
Спи.
Опитай да заспиш, да ти се струва,
че си небе, и вятър, и поле.
И някой уморено те пътува,
чака те,
сънува те,
живее...
© Райчо Русев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Почитания!
-
Поздравления и от мен! Харесах...
-
Много е хубаво, Райчо!
Радвам се да те видя
А стихът след всеки прочит завладява все повече. Оригинален, чедесен стих!!!
Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Бог дава знак за старт. И за финал.
Сънуваме, сънуват ни. Но спира
вагонът между Бог взел и Бог дал...