22.01.2008 г., 12:30

Дъно на море

922 0 1
 

Дъно на море отново е

животът мой,

дъно на море,

за мене няма пак

покой.

 

Дъно на море,

разбити лодки,

дъно на море,

отново празнота,

стои душата ми сама

накрай света.

 

 

Дъно на море,

лунна светлина ,

дъно на море, дълга е

пътеката в нощта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Гетова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Невероятен стих, много ми хареса!
    От днес започвам да те чета редовно, пожелавам ти успех!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...