Jan 22, 2008, 12:30 PM

Дъно на море

  Poetry » Love
923 0 1
 

Дъно на море отново е

животът мой,

дъно на море,

за мене няма пак

покой.

 

Дъно на море,

разбити лодки,

дъно на море,

отново празнота,

стои душата ми сама

накрай света.

 

 

Дъно на море,

лунна светлина ,

дъно на море, дълга е

пътеката в нощта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Гетова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Невероятен стих, много ми хареса!
    От днес започвам да те чета редовно, пожелавам ти успех!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...