Дървената люлка в стария квартал
Дървената люлка в стария квартал,
самотно изскрибуца щом подминах,
затрупана в забрава и във кал,
посрещаше поредната година,
където спомени за весел глъч
прорязваха прогнилите страници
и вместо мен, и вместо нас
днес люляше единствено звездите.
Стъписа ме,
обърнах се и там,
на дървената люлка оживяха
мечти и обещания, и свят,
които някога на някого бях дала.
В които вярвах, вярвахме
и там,
люлеейки детинските прищявки,
в квартала малък, във света голям,
разплитахме житейските загадки.
Прашинка насълзи очите ми,
поседнах да се полюлея,
в квартала стар бе тихо и уви
прииска ми се с вас да се посмея.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламена Троева Всички права запазени
