Jan 2, 2015, 8:27 PM

Дървената люлка в стария квартал 

  Poetry
557 0 3

Дървената люлка в стария квартал,

самотно изскрибуца щом подминах,

затрупана в забрава и във кал,

посрещаше поредната година,

където спомени за весел глъч

прорязваха прогнилите страници

и вместо мен, и вместо нас

днес люляше единствено звездите.

Стъписа ме,

обърнах се и там,

на дървената люлка оживяха

мечти и обещания, и свят,

които някога на някого бях дала.

В които вярвах, вярвахме

и там,

люлеейки детинските прищявки,

в квартала малък, във света голям,

разплитахме житейските загадки.

Прашинка насълзи очите ми,

поседнах да се полюлея,

в квартала стар бе тихо и уви

прииска ми се с вас да се посмея.

© Пламена Троева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "люлеейки детинските прищявки,

    в квартала малък, във света голям,

    разплитахме житейските загадки."

    Красива носталгия...
  • Приятно и прекрасно връщане към спомена на детството - най свидните и най-чистите спомени от невинността. Чудесно е, че са ти помогнали да напишеш тази мила и приятна творба.
    Поздрав и приятна вечер!
  • Спомените са нещо, което рано или късно ни настига, за да ни припомни времена, в които сме били по-щастливи, по-безгрижни, далеч от скучния ни сегашен живот! Поздравления за творбата! Малко хора разбират колко са важни и ценни спомените, докато не ги загубят, но тогава пък не осъзнават липсата им...
Random works
: ??:??