Дъщерята на Нощта
Дъщерята на Нощта
Нощта в родилни мъки стене,
болезнено обсебила душата.
С неистов крясък скут разтваря
и ражда дъщеря си... Самотата.
Последен стон и става тихо.
Тревата само плахо шумоли,
а бледата огризка на луната,
изплашена зад облака се скри.
Безмълвна се усмихва Самотата,
протегнала към мен ръце.
Тя знае. Аз ще я прегърна,
останала със нея насаме.
И ще люлея аз безплътното ù тяло,
и с неми песни все ще я приспивам,
и мрачни мисли без начало
ще раждам пак, а после ще убивам.
Преди бях също в плен на Самотата.
Кафеза счупих. Дишах свобода.
А днес свободно пак избирам
да бъда с дъщерята на Нощта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Арина Всички права запазени
