6.09.2025 г., 7:46

Е липса

330 0 4

Не е

като да ме захвърлиш

през рамо в нивята

и там да поникна.

Не е

като да ме откъснеш

като осил жилещ

и да заплача,

да викна:

„Не е

като да ме обичаш

и от себе си

да не ме пуснеш

да тръгна!

Не е

като да се заричам

и като трън от петата ти

да се изтръгна.

Не е

като за „сбогом“,

не е като „до скоро“.

В зимата вечна

е

огън,

в лятото знойно

е

облак.“

 

Не

си ли,

в пътя назад

вечно взрян,

в меда ми

лъжичка

катран?

 

 


  Приятели от сайта, аз също се включих в конкурса „Янаки Петров“ 2025 – с три стихотворения и разказ. За съжаление, не спечелих награда, но искрено се радвам за наградените. Поздравления! Както обичайно, ще публикувам тук произведенията, с които участвах. Това е първото стихотворение.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Наде. Явно този път не съм случила на жури, способно да оцени разностранните ми таланти 😃 Шегувам се, разбира се, бих се учудила, ако побеждавах във всеки конкурс. Както съм написала по-горе, радвам се за наградените.
  • Хубаво е, Миме! За субективността и т.н. на тези конкурси, дори не ми се пише.
  • Благодаря, Стойчо. "Елипса – от гр. "изоставяне", от лат. "намаляване" – стилистичен и риторичен похват, изоставяне на съществената част от израза (съществително, прилагателно или глагол), която се разбира от контекста, за да се получи по-ярка изразителност." – Енциклопедичен речник на литературните термини. Понеже в българската поезия най-често се използва изпускането на спомагателния глагол, аз тук го оставих, а изпуснах подлога в заглавието. Е-тата ми нямат цифри и не са вредни за здравето 😃
  • Поздравления, Мария!
    Защото си искрена,
    подобно изгрева на
    слънцето!

Призракът на жаждата

В Сопот пак няма вода. Цяла седмица вече. Чешмите, с които се гордее градът ни, пресъхнаха. Първа спря Базаитката, след нея – „Под смокинята“, после оная пред Вазовата къща и така нататък – цели 24 пъти. Последна издържа чешмата пред полицейското управление – една сивичка, унила сграда, дето е като ...
228 1

Отглас от утре

Иисус му казва: Тома, ти повярва, защото Ме видя;
блажени, които не са видели и са повярвали.
Йоан 20:29
Отпусна печално ръце тишината,
прозрачният въздух замря ...
178

Нищо лично

„Аз търся тебе, ти търсиш друг“
Светозар Димитров
Твоя никога не съм била –
беше ти за мен постеля.
Беше мой, на думи, на дела – ...
198 1

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...