Е липса
Не е
като да ме захвърлиш
през рамо в нивята
и там да поникна.
Не е
като да ме откъснеш
като осил жилещ
и да заплача,
да викна:
„Не е
като да ме обичаш
и от себе си
да не ме пуснеш
да тръгна!
Не е
като да се заричам
и като трън от петата ти
да се изтръгна.
Не е
като за „сбогом“,
не е като „до скоро“.
В зимата вечна
е
огън,
в лятото знойно
е
облак.“
Не
си ли,
в пътя назад
вечно взрян,
в меда ми
лъжичка
катран?
Приятели от сайта, аз също се включих в конкурса „Янаки Петров“ 2025 – с три стихотворения и разказ. За съжаление, не спечелих награда, но искрено се радвам за наградените. Поздравления! Както обичайно, ще публикувам тук произведенията, с които участвах. Това е първото стихотворение.
© Мария Димитрова All rights reserved.
