Е, не, че нещо...
Е, не, че нещо, но да те помоля,
не може ли на топличко, у нас?
Че ако зиме пиша боса гола,
ще ми излезе сред комшийте глас.
То не че те ме имат за нормална,
но седна ли на двора по куплет,
ще кажат и мъжът ѝ май е чалнат,
хем българка, хем никак не е в ред.
Та вземи, че тури си очилата,
че музата повтаря все: Апчих!
И закърпи ми дупката в главата,
че вятърът отвява всеки стих. :)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
