Patrizzia (Надежда Ангелова)
2255 18486
27.09.2022 г., 11:04 ч.  

Един – излишен 

  Поезия » Любовна, Друга
1067 4 6

Не ме търси, луната щом забули
лика си с булото от леден дъжд.
Понесла шепа спомени от юли,
такава обич тръгва по веднъж.
Осъмна ли сама, на кръстопът,
и думите в агония умрат,
стихът ще ти покаже пътя Млечен,
ще те теши, а аз ще съм далече.

 

Ще капе тъжно шарената шума,
ще я покрива лепкавата кал,
едно врабче тъгата ще наддума,
ще заживееш, както си живял.
Октомври тихо идва – нежелан.
В стърнищата пред мен, като на длан,
плашило старо – голо, непотребно,
като любов – раздадена на дребно.

 

А аз ще следвам пътя си. Къде ли?
Че без любов не струва пукнат грош,
душа,  която в срещи и раздели,
си носи кръста. Ни добър, ни лош,
за грешницата в мен ще е светът,
дали цветя, или бодили ще сплетат?
На топло влез! Навън на сняг мирише.
Октомври, аз и ти. Един – излишен.

 

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Преместих я, Валенце. Благодаря!
  • "Заменяем"? Всички сме такива, сенсей. Приеми го като овенска депресия. Ех, Овни... Тоти, Злате, благодаря ви! Всъщност думата е сръбска, Валенце. И заменима. Благодаря! Тони!
  • Октомври е излишен между вас.
  • "В стърнищата пред мен, като на длан,
    плашило старо – голо, непотребно,
    като любов – раздадена на дребно."
    !!!
    Поздрави!
    Успех!
  • Харесва ми, Надя!
    „...едно врабче тъгата ще наддума,
    ще заживееш, както си живял...“
  • Хубаво...
    Октомври е вечен, ти си основата, значи той е заменяем?
    Ех, жени...
Предложения
: ??:??