Един – излишен
Не ме търси, луната щом забули
лика си с булото от леден дъжд.
Понесла шепа спомени от юли,
такава обич тръгва по веднъж.
Осъмна ли сама, на кръстопът,
и думите в агония умрат,
стихът ще ти покаже пътя Млечен,
ще те теши, а аз ще съм далече.
Ще капе тъжно шарената шума,
ще я покрива лепкавата кал,
едно врабче тъгата ще наддума,
ще заживееш, както си живял.
Октомври тихо идва – нежелан.
В стърнищата пред мен, като на длан,
плашило старо – голо, непотребно,
като любов – раздадена на дребно.
А аз ще следвам пътя си. Къде ли?
Че без любов не струва пукнат грош,
душа, която в срещи и раздели,
си носи кръста. Ни добър, ни лош,
за грешницата в мен ще е светът,
дали цветя, или бодили ще сплетат?
На топло влез! Навън на сняг мирише.
Октомври, аз и ти. Един – излишен.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
