Един НЕрозов стих за България
"О, неразумни и юроде, поради что се срамиш да се наречеш болгарин..." - Паисий Хилендарски
* **
Срамувам се! Срамувам се, защото
родена съм в неподходящо време!
Срамувам се още от обществото,
което сред безумията дреме!
Срамувам се! Срамувам се, когато
съвременните български комита
затварят си очите и сърцата...
Защо проля кръв Дякона, ви питам?!
Срамувам се, че моята Родина
все повече затъва в нищета,
улавям се, че мисля да замина
на място, дето има светлина.
И ме боли! Боли ме, че онези
които се бунтуваха без страх
мечтите им затвориха в кафези,
идеите им стриха се на прах!
Срамувам се, срамувам! Че властта
е равна на кебапче или бира!
Къде отиде справедливостта?
И всъщност кой какво сега избира?
Защото (в парламента ми простете!),
но вече там достоен не остана,
и няма да ми стигнат редовете
за да опиша цялата измама...
И кой да избера сега, какво?
Не вярвам вече в никого и нищо!
Гласувах! (За по-мъничкото зло!),
но днес се чувствам толкова излишна...
И нека дойде тука депутата -
във домовете наши да живее
и с минимална пенсия, заплата
да видим колко той ще оцелее!
А вие, с розовите очила,
които с упрек гледате към мене,
кажете ми, че имам аз вина
че в мойта черногледост е проблема!
Повярвайте, аз силно се надявах
държавата ни да се промени,
и до последно тука аз оставах...
Реалността надеждите уби!
Кажете ми, как тук да оцелея?
И как да браня българската чест?
В държава на безумия живея!
Но млъкни сърце!
Навън кипи протест...
Павлина Соколова
П.С. Обичам своята родина! Боли ме при мисълта, че ще живея в чужда земя, ще говоря чужд език... Любовта ми към Родината е наранена - от безумията, които се случват тук ден след ден!...
* **
Срамувам се! Срамувам се, защото
родена съм в неподходящо време!
Срамувам се още от обществото,
което сред безумията дреме!
Срамувам се! Срамувам се, когато
съвременните български комита
затварят си очите и сърцата...
Защо проля кръв Дякона, ви питам?!
Срамувам се, че моята Родина
все повече затъва в нищета,
улавям се, че мисля да замина
на място, дето има светлина.
И ме боли! Боли ме, че онези
които се бунтуваха без страх
мечтите им затвориха в кафези,
идеите им стриха се на прах!
Срамувам се, срамувам! Че властта
е равна на кебапче или бира!
Къде отиде справедливостта?
И всъщност кой какво сега избира?
Защото (в парламента ми простете!),
но вече там достоен не остана,
и няма да ми стигнат редовете
за да опиша цялата измама...
И кой да избера сега, какво?
Не вярвам вече в никого и нищо!
Гласувах! (За по-мъничкото зло!),
но днес се чувствам толкова излишна...
И нека дойде тука депутата -
във домовете наши да живее
и с минимална пенсия, заплата
да видим колко той ще оцелее!
А вие, с розовите очила,
които с упрек гледате към мене,
кажете ми, че имам аз вина
че в мойта черногледост е проблема!
Повярвайте, аз силно се надявах
държавата ни да се промени,
и до последно тука аз оставах...
Реалността надеждите уби!
Кажете ми, как тук да оцелея?
И как да браня българската чест?
В държава на безумия живея!
Но млъкни сърце!
Навън кипи протест...
Павлина Соколова
П.С. Обичам своята родина! Боли ме при мисълта, че ще живея в чужда земя, ще говоря чужд език... Любовта ми към Родината е наранена - от безумията, които се случват тук ден след ден!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Соколова Всички права запазени
