Lovewear (Пепър Формаджи)
97 2193
20.08.2013 г., 21:37 ч.

Един обикновен сладоден 

  Поезия » Друга
503 0 8

 

 

Тази кама сутрин

ми се стори странно тиха —

ни звън от чаши и чинии,

ни шум от старите дървета,

ни драскане на ранобудна котка,

ни крясък от игриви птици.

Намазах си филии двечки

със сладко от малини

и излязох вън, където

вятърът строява във редици

всички непослушни пликчета

и ги раздава справедливо

на храстите отсреща според

личните заслуги.

 

Малко по-надолу срещам

жената с няколкото котки,

дето я е страх от уличните псета,

люпи слънчоглед на пейката до блока,

смуче карамелени бонбони

и не обича да носи рокли,

нито блузи без ръкави,

но проклина шумните съседи

и си бърка във носа, докато пуши.

 

А оттатък,

точно срещу спирката и кафенето,

той и тя разменят скришом ласки

преди да я изпрати до вратата.

И е видно,

че той е влюбен от главата до петите.

Обожава цялото ù тяло,

разцъфналата пролет във косите ù,

набъбналото лято в деколтето ù

и есента по нея —

кестеновите очи,

черешовите устни,

а дори

и портокаловата кожа.

А през зимата целува

всичките трапчинки,

издълбали точки за милувка

по снежнобялото лице.

 

Притихва август.

Улиците се прегръщат нежно.

А аз,

потънала в екзистенциални размисли относно

любовта, къпините

и фиността на пеперудения мах,

се колебая

между плодов и бадемов сладолед.

И в крайна сметка

заради усмивката на продавача

си взех ванилов с шоколад.

 

Да ми е сладко.

 

 

© Пепър Формаджи Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??