Разтърси ме един внезапен смисъл...
Усетих как ме вдигна на крака...
И тръгнах.
Тичах даже, без да мисля
за нищо друго.
Той ме овладя!
И не разбирам чуждите въпроси,
повдигнатите странно рамена...
Не искам да живея като просяк -
безсмислено и...
с клюмнала глава...
И всеки ден се питам как се будят
без тази радост хиляди сърца,
не можейки над болката да видят,
че има нещо, даващо крила...
Разтърси ме един огромен Смисъл.
Видях през него даже Вечността!!!
© Руми Бакърджиева Всички права запазени