13.06.2008 г., 10:45

Единни*

1.8K 0 6

Не искам тайни,

лъжи омайни

да се забиват в мен,

съсипват всеки ден.

 

Аз виждам злоба,

непотънала във гроба,

да мачка този свят,

с  пари от кръв залят.

 

И нека всички ние да си подадем ръка.

Да станем вкупом и да кажем ”НЕ” на таз’ лъжа,

във която от калта се ражда и умира пак дете

и войни безбройни...

Кърваво море.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кефор Потрати Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • За съжаление храта сме устроени така,че никога не можем да бъдем на 100% единни и все пак надеждата си отстава Великолепно стихче
  • Не искам тайни,

    лъжи омайни

    да се забиват в мен,

    съсипват всеки ден.



    Аз виждам злоба,

    непотънала във гроба,

    да мачка този свят,

    с пари от кръв залят.

    Много ми допадна но за съжаление те са част от живота ни, част от ежедневието ни... Какво да правим? Не можем да ги победим... просто ние хората сме такива...
  • Аплодисменти!!!Чудесен стих!!!
  • благо Ви дарям
  • Поздрави!!!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....