Jun 13, 2008, 10:45 AM

Единни*

  Poetry
1.8K 0 6

Не искам тайни,

лъжи омайни

да се забиват в мен,

съсипват всеки ден.

 

Аз виждам злоба,

непотънала във гроба,

да мачка този свят,

с  пари от кръв залят.

 

И нека всички ние да си подадем ръка.

Да станем вкупом и да кажем ”НЕ” на таз’ лъжа,

във която от калта се ражда и умира пак дете

и войни безбройни...

Кърваво море.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кефор Потрати All rights reserved.

Comments

Comments

  • За съжаление храта сме устроени така,че никога не можем да бъдем на 100% единни и все пак надеждата си отстава Великолепно стихче
  • Не искам тайни,

    лъжи омайни

    да се забиват в мен,

    съсипват всеки ден.



    Аз виждам злоба,

    непотънала във гроба,

    да мачка този свят,

    с пари от кръв залят.

    Много ми допадна но за съжаление те са част от живота ни, част от ежедневието ни... Какво да правим? Не можем да ги победим... просто ние хората сме такива...
  • Аплодисменти!!!Чудесен стих!!!
  • благо Ви дарям
  • Поздрави!!!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...