Не искам тайни,
лъжи омайни
да се забиват в мен,
съсипват всеки ден.
Аз виждам злоба,
непотънала във гроба,
да мачка този свят,
с пари от кръв залят.
И нека всички ние да си подадем ръка.
Да станем вкупом и да кажем ”НЕ” на таз’ лъжа,
във която от калта се ражда и умира пак дете
и войни безбройни...
Кърваво море.
© Кефор Потрати All rights reserved.
и все пак надеждата си отстава 
Великолепно стихче 
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
