Jun 13, 2008, 10:45 AM

Единни*

  Poetry
1.8K 0 6

Не искам тайни,

лъжи омайни

да се забиват в мен,

съсипват всеки ден.

 

Аз виждам злоба,

непотънала във гроба,

да мачка този свят,

с  пари от кръв залят.

 

И нека всички ние да си подадем ръка.

Да станем вкупом и да кажем ”НЕ” на таз’ лъжа,

във която от калта се ражда и умира пак дете

и войни безбройни...

Кърваво море.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кефор Потрати All rights reserved.

Comments

Comments

  • За съжаление храта сме устроени така,че никога не можем да бъдем на 100% единни и все пак надеждата си отстава Великолепно стихче
  • Не искам тайни,

    лъжи омайни

    да се забиват в мен,

    съсипват всеки ден.



    Аз виждам злоба,

    непотънала във гроба,

    да мачка този свят,

    с пари от кръв залят.

    Много ми допадна но за съжаление те са част от живота ни, част от ежедневието ни... Какво да правим? Не можем да ги победим... просто ние хората сме такива...
  • Аплодисменти!!!Чудесен стих!!!
  • благо Ви дарям
  • Поздрави!!!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...