Под нощните сенки
отново сънувах -
до мен ти стоеше.
Така те жадувах.
Красив и усмихнат,
в погледа губех се.
В очите прекрасни
отново аз лутах се.
А там, надълбоко
душата крещеше:
- Единствен си, знаеш ли?
Единствен ми беше! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация