Единствен
Под нощните сенки
отново сънувах -
до мен ти стоеше.
Така те жадувах.
Красив и усмихнат,
в погледа губех се.
В очите прекрасни
отново аз лутах се.
А там, надълбоко
душата крещеше:
- Единствен си, знаеш ли?
Единствен ми беше!
Събудих се с утрото,
а тебе те нямаше.
В очите сълзи...
Денят мене чакаше.
Разрових се в снимките,
потърсих лицето,
което с любов
ми докосна сърцето.
Притворих очи.
- Защо се събудих?
Единствен ми беше,
а те загубих.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивелина Цветкова Все права защищены
