пебълс (Ивелина Цветкова)
120 623
Dec 3, 2008, 8:28 PM

Единствен 

  Poetry » Love
771 0 5

Под нощните сенки

отново сънувах -

до мен ти стоеше.

Така те жадувах.

Красив и усмихнат,

в погледа губех се.

В очите прекрасни

отново аз лутах се.

А там, надълбоко

душата крещеше:

- Единствен си, знаеш ли?

Единствен ми беше!

Събудих се с утрото,

а тебе те нямаше.

В очите сълзи...

Денят  мене чакаше.

Разрових се в снимките,

потърсих лицето,

което с любов

ми докосна сърцето.

Притворих очи.

- Защо се събудих?

Единствен ми беше,

а те загубих.

© Ивелина Цветкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??