Под нощните сенки
отново сънувах -
до мен ти стоеше.
Така те жадувах.
Красив и усмихнат,
в погледа губех се.
В очите прекрасни
отново аз лутах се.
А там, надълбоко
душата крещеше:
- Единствен си, знаеш ли?
Единствен ми беше!
Събудих се с утрото,
а тебе те нямаше.
В очите сълзи...
Денят мене чакаше.
Разрових се в снимките,
потърсих лицето,
което с любов
ми докосна сърцето.
Притворих очи.
- Защо се събудих?
Единствен ми беше,
а те загубих.
© Ивелина Цветкова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
