Под нощните сенки
отново сънувах -
до мен ти стоеше.
Така те жадувах.
Красив и усмихнат,
в погледа губех се.
В очите прекрасни
отново аз лутах се.
А там, надълбоко
душата крещеше:
- Единствен си, знаеш ли?
Единствен ми беше!
Събудих се с утрото,
а тебе те нямаше.
В очите сълзи...
Денят мене чакаше.
Разрових се в снимките,
потърсих лицето,
което с любов
ми докосна сърцето.
Притворих очи.
- Защо се събудих?
Единствен ми беше,
а те загубих.
© Ивелина Цветкова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
