4.02.2015 г., 7:39

Една

464 0 1

Ставам във дома, отивам до старата

порта и виждам приятелите си.
Нито един от нас нямаше мама и тати, които да пробуди.

Във нас бе развит инстинктът за оцеляване.

Ставаш, ядеш и се молиш някое бездетно семейство да прояви

интерес към теб. Лягайки вечер се мъчех да си спомня жената, от чиято утроба 

се бях появил на бял свят, но не... съзнанието ми беше запълнено от гадното ежедневие... Какво друго ми оставаше освен да пиша.

Дете бях без майка и баща, но крепеше ме 

една мечта, за дом осеян с топлина, любов и доброта,

когато се събудя, да усетя миризма на хубава храна, 

когато ме ухапе нещо да мога да крещя...

На нищо не залагам, идват, гледат, но никой не ме взима, нима това е моята присъда, живот без майка и баща, захвърлен в тази нищета.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Габриела Ст Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...