Една любов
Във ден, неотбелязан в календара,
укрит между виновност и надежда,
под тъжен спомен и красива вяра,
най-крадената обич се оглежда.
На място, зачертано от кадастъра,
и с думи, тихо шепнати наум,
тя лумва с най-разтърсващите пламъци
и стига до небето като дим.
И чака пак, до следващата лудост –
умира от измислени вини.
Възражда се самичка, като чудо,
но времето до спомена брои.
Тогава е различна в тишината,
зад маската си крие сто мечти.
И само зов е нужен, като вятъра
да може пак до теб да долети,
във час, неотброен на циферблата,
в очи, грижливо скрити от света...
Една любов, отречена и свята
е жива. И е миг от вечността.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Господинова Всички права запазени
