Една малка изповед
на моето съкровище – синът ми Пресиян!
Днес съм още малък, мамо –
нуждая се от твойто рамо,
не че не съм смел...
Гоня вятъра в косата,
но имам нужда от ръката,
милваща ме всеки ден...
Светулкови са ми очите,
паля нощем с тях звездите –
от твоята любов съм взел...
Играя с дните си, не спирам
света във тях да преоткривам,
но с теб заспивам уморен...
Опора си ми, мила мамо,
родила си ме, но не само –
живот ми даваш всеки ден!
Сега съм малък, но пак зная,
щом порасна, ще желая
до края да си с мен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Неделина Кабаиванова Всички права запазени
