Sep 21, 2010, 11:07 PM

Една малка изповед

  Poetry » Other
1.5K 0 24

 

 

                                 на моето съкровище – синът ми Пресиян!

 

 

Днес съм още малък, мамо –

нуждая се от твойто рамо,

не че не съм смел...

Гоня вятъра в косата,

но имам нужда от ръката,

милваща ме всеки ден...

Светулкови са ми очите,

паля нощем с тях звездите –

от твоята любов съм взел...

Играя с дните си, не спирам

света във тях да преоткривам,

но с теб заспивам уморен...

Опора си ми, мила мамо,

родила си ме, но не само –

живот ми даваш всеки ден!

 

Сега съм малък, но пак зная,

щом порасна, ще желая

до края да си с мен!

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Неделина Кабаиванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Eдна прегръдка и от мен ,за двамата!Не се съмнявам,че ще бъдете все така близки!
  • Има ли свтулки и аз съм там! Нека свети винаги майчината ти обич и да бди над сина ти, Неделина!
  • Марго ! Гуш и цунк
    Доче, синовната обич няма как да не предизвиква нежност Благодаря, че си при мен. Радвам ти се!
    Йоана, Сашо,благодаря,че се отбихте - така и аз се срещнах с вашата поезия
    Нели, здравей ! Бъди жива и здрава! Напоследък не виждам усмивката ти и това ме тревожи...

    Хубава, спокойна, мързелива и топла неделя ви пожелавам
  • Свидна рожба,
    грижи неуморни всеки ден,
    обич тъй голяма,
    радост във очите,
    милувка с две думи само –
    мила мамо, до края да си с мен.

    Хубаво, нежно и трогателно!
    Поздрави, Чародейке!

  • Много ми харесва!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...