„Една незаспала любов“
Събуди се любов, събуди се!
Тази пролет на теб съм нарекъл.
Влакът луд - по следите личи си,
че е пясък в часовник изтекъл.
Събуди се Любов! Нося пролет,
сякаш никога в мен незаспала,
без билет е последният полет
с влак на гарата призрачно бяла –
като цвят по напъпили клони,
който вишната пълни с тръпчивост.
Остави топъл облак да рони
самота пълна с болка горчива.
И пусни всички птици на воля,
на сърцето за обич да пеят.
Аз за влакове вече не моля.
Искам само при теб да се сгрея!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
