21.03.2020 г., 4:02 ч.

„Една незаспала любов“ 

  Поезия
548 6 5

Събуди се любов, събуди се!

Тази пролет на теб съм нарекъл.

Влакът луд - по следите личи си,

че е пясък в часовник изтекъл.

 

Събуди се Любов! Нося пролет,

сякаш никога в мен незаспала,

без билет е последният полет

с влак на гарата призрачно бяла –

 

като цвят по напъпили клони,

който вишната пълни с тръпчивост.

Остави топъл облак да рони 

самота пълна с болка горчива.

 

И пусни всички птици на воля,

на сърцето за обич да пеят.

Аз за влакове вече не моля.

Искам само при теб да се сгрея!

 

 

© Всички права запазени

Влакът...
Е да!... Ама Влакът отмина,
със грохот среднощният Влак
и с устрем, и страст на лавина
изчезна във черния мрак... ...
  654 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря на Коста - няколко думи от стиха му ме разбудиха. Желая ви търпение и любов и се радвам, че го харесахте!
  • Струва ми се, пе човечеството няма много време за събуждане и разсъмване. Има нужда от отскок, мобилизация и любов. Любов към всичко живо и неживо! Само така ще се отърси от егоизма и ще вложи всички сили и умения за всеобщо спасение! Браво! Прекрасна творба!
  • Много ми хареса!
  • Значи, като прочета 'влакове', знам две неща. Че е написано хубаво и че пак ще се върна....
    Поздрав и на двама ви!🌸
  • Хубави са, и двете стихотворения ми харесаха, Краси!
Предложения
: ??:??