„Една незаспала любов“
Събуди се любов, събуди се!
Тази пролет на теб съм нарекъл.
Влакът луд - по следите личи си,
че е пясък в часовник изтекъл.
Събуди се Любов! Нося пролет,
сякаш никога в мен незаспала,
без билет е последният полет
с влак на гарата призрачно бяла –
като цвят по напъпили клони,
който вишната пълни с тръпчивост.
Остави топъл облак да рони
самота пълна с болка горчива.
И пусни всички птици на воля,
на сърцето за обич да пеят.
Аз за влакове вече не моля.
Искам само при теб да се сгрея!
© Красимира Чакърова All rights reserved.
