„Какво е времето вътре в мен...”
А времето е в мен... преобладаващо
и колебливо като стойка на куц крак.
За мен проблемът на горките давещи
не е тъй личен, а е ярък знак,
че бурното море не е до глезен
и може да е вир едничка капка.
Вън слънцето безпоздравно залезе,
нахлупило от облак сива шапка,
забравило за такт и за обноски,
за факта, че дори ми (б)е приятел...
Гръм! ...